А втономните автомобили трябваше да са готови преди години, но все още работата по тях продължава. Всъщност, това очакване, че ще бъдат завършени бързо, беше плод на неопитността и прекалено оптимистичните очаквания на компаниите, които първи започнаха работа по технологията.
Сред тях е и Waymo. Започнала като страничен проект на Google, днес Waymo е една от най-значимите компании в сектора, като е и една от малкото, които имат напълно автономни автомобили и дори предлага таксиметрови превози с тях.
Да, тези превози са в ограничени райони, но все пак са напълно истински – с обикновени хора за клиенти и в реални градски условия. Waymo публикува в блога си, че автомобилите ѝ вече са изминали над 322 млн. км. в изцяло автономен режим и е направила равносметка какво е научила.
Най-важното заключение: „Камерите са невероятни, но не са достатъчни“. Компанията отбелязва, че от години се води дебат какви технологии да се използват за постигането на пълна автономия и че камерите може да са достатъчни, за да може софтуерът да управлява автомобила.
Според Waymo обаче това не е така. За да може да има напълно автономно управление, в голям мащаб и безопасно, трябва да има много повече технологии и системи в колите. Това включва камери, радари, сензори, LiDAR и др. Само така може да се гарантира, че колата ще разполага с всички „сетива“, за да може да се ориентира и справя със ситуациите, независимо от условията и от това дали някоя система няма да се повреди.
Вторият урок са картите. Качествените карти са полезни за автомобила да се ориентира преди да започне да се движи – да избере маршрут, да прогнозира трафика, да се ориентира при смяна на организацията на движението, задръстване и т.н. Но крайното решение се взима от сензорите според ситуацията, а не според това, което пише на картата.
Друг важен урок е използването на по-малко, но по-големи модели. В началото почти всяко действие е било отделен модел – как да се разпознават пешеходци, как да се разпознават автомобили, велосипедисти, за анализ на светофара и т.н. Оказва се, че е много по-добре повече информация да е консолидирана в по-големи модели. Това ускорява работата, увеличава точността и спомага за по-бързото взимане на решения с оглед на множество фактори.
Waymo е научила, че изкуственият интелект, както и симулациите са много полезни, но не са магия. Не може да работят в затворена кутия постоянно. Трябва баланс между тестове в изолирана среда и в реална. Първите са подходящи за прецизирането на по-редки ситуации, например някой, който реши да излезе от магистралата, но се движи в крайна лява лента и „пререже“ 3 ленти рязко, без да се съобразява с останалите.
Но и не може да се разчита само на решенията на AI. То може да е погрешно или да нарушава закона. Затова има допълнителна система в Waymo Driver, която постоянно анализира дали предложените решения са в рамките на закона и на физиката.
Има и специален „AI критик“, който пък следи как колата се управлява от основните системи и дава своето мнение. Това не включва само дали кара по правилата, но и дали е комфортно – не ускорява ли и не спира ли твърде рязко, как завива и т.н.
Разбира се, всичко това постоянно се анализира и оценява и от още системи. И всички те постоянно учат още и още. Waymo казва, че няма как да се постигне пълна автономия с пестене на време и усилия. Не могат да бъдат прескочени етапите и не може човекът постоянно да се намесва. За да може да се постигне Ниво 4 автономия, автономният режим трябва да бъде оставен да работи и да се обучава, както прави компанията в момента.